Натуралните домашни сапуни се правят от две основни съставки- химична основа и мазнини. Що се отнася до тяхното съотношение и количества, е добре да се използва калкулатор. Това е софтуер, който много улеснява и прави сапуните безопасни, а рецептите оптимални.
Най- общо казано, съотношението между двете съставки зависи от вида и количеството на използваните мазнини, както и от търсения краен резултат. Например, ако се използват повече течни мазнини, като зехтин например, имаме нужда от по- голямо количество основа. И обратното- твърдите на стайна температура мазнини като кокосово масло, какаово масло , мас и лой, имат нужда от по- малко количество основа за да протече процеса на осапуняване. За да опростим много процеса, нека си представим, че мазнините и основата са малки човечета. Всяко човече, трябва да намери и хване за ръка по едно човече от другия отбор. Така осапуняването е извършено без излишък и без недостиг.
В повечето случаи, обаче, при осапуняването се търси различен ефект според целта на сапуна. Тук влиза термина Суперфат (на английски Superfat или SF). За жалост няма точен превод, но идва да обясни дали мазнините в рецептата са в повече, по- малко от необходимото или са точно толкова, колкото й тябва на основата.
Ако мазнините са точно толкова, колкото й трябва на основата, тогава говорим за 0% SF. Тези сапуни са чудесни и се пенят добре, но рядко се използват за тоалетни сапуни за тяло и лице. По- скоро са предназначени за ръце и за пране поради по- високата им измивност. Специално в случая на прането, никак не е добре да имаме свободно разхождащи се човечета от мазния отбор, защото те остават в тъканите и с времето се наслояват и захабяват видимо плата. Същото би могло да се случи и с пералните машини.
Към горната категория можем да добавим и сапуните, направени с отрицателен SF, обикновено не повече от -1 до -5% недостиг на мазнини. Останалата свободна основа засилва осезаемо измивния ефект на сапуна, което го прави идеален за машинно пране, но категорично не е препоръчителен за употреба на кожата. Естествено, не е толкова агресивен, че да изгори или нарани вашата кожа само от допир или дори след измиванес него. Но при по- честа употреба или при по- чувствителни кожи, може да доведе до изсушаване и раздразнение.
Третият, а и най- чест случай, е когато имаме излишък на мазнини в рецептата. Тоест, остават свободни човечета от мазния отбор, които в крайния продукт, сапуна, продължават да присъстват като мазнини. Такива са тоалетните сапуни, които могат да съдържат между 1% и 25% SF. В зависимост от количеството на свободните мазнини, както и от вида им, сапуните са по- омекотяващи, по- подхранващи и по- кремообразни. Често повечето мазнини правят сапуна по- малко пенлив и оставят кожата нежна и мекичка.
Друг важен елемент в тоалетните сапуни е точно какви мазнини остават в повече свободни в крайния продукт. Ако изсипем всички мазнини на куп в рецептата, губим контрол над това кои точно човечета ще се хванат за основата и кой ще останат свободни. За това забъркваме сапуните с базовите масла, и към края на процеса добавяме тези масла, които искаме да останат недокоснати от основата. Така успяваме да предвидим и да контролираме, макар и частично, процеса на осапуняване и суперфат.
Най- често добавяни мазнини като суперфат са:
- етеричните масла, които носят позитивите на ароматерапията и наистина искаме да останат непокътнати в сапуна
- бадемово масло, което е с доказани омекотяващи свойства за кожата
- пчелен восък, който защитава и успокоява сухата кожа
- масло от пшеничен зародиш, чудесно за напукана кожа и за нейната регенерация
- рициново масло, което е с плътна и богата консистенция и има свойството да прониква много на дълбоко в кожата. Има доказани антибактериални и противовъзпалителни качества и често се препочъчва при изразено акне и склонност към чести възпаления и екземи.
